Друга информация
СЪДЪРЖАНИЕ:


Теоритична част;
Особедности, функции и видове мотивация;
Диагостично изследване за определяне равнището на мотивация за успех при момичета и момчета на една възраст.
Обект;
Предмет;
Цел;

Задачи;
Хипотеза;
Методика на изследването;
Представяне на резултати;
Анализ на получените резултати;
Заключение;
Използвана литература;



Мотивацията е сложен психологически и социален феномен, чието изследване и диагностика има много важно значение за възпитанието на личността. Мотивацията представлява вид енергия, която ни кара да водим пълноценен живот. Тя ни кара, да общуваме, да бъдем по- дейни, да пътуваме, да се развиваме умственно и професионално. Мотивацията трябва да бъде насочена към нашите лични интереси и желания. Личната мотивацията не е само в професионалния свят и на работното място, тя е сбор от желания, които човек би искал да постигне. Личната мотивация е истинския път към успеха на един човек най- важно е да се чувстваш добре и да бъдеш щастлив. За различните хора щастието се измерва в различни неща- за едни щастието е в това да притежаваш материални неща, за други да бъдат обичани, за трети да постигат резултати в службата и т.н. Личната мотивация спомага за това да се чувствате добре в собствената Ви кожа и в собствения Ви живот. https://www.animabulgaria.com В съвременната педагогика понятието мотивация се изразява най- общо на личността. Мотивацията се раглежда като йерархична система на много равнища, в която различните мотиви се намират в единство и взаимодействие. В понятието мотивация обикновенно се включват всички видове подбуди- потребности, мотиви, интереси, стремежи, потребности, цели, влечения и други.
Мотивацията има функциите: да подбужда и да насочва поведението, да го организира, като му придава личностен смисъл и значение. Тези функции на мотивацията показват, че тя не само предхожда поведенческия акт, но и присъства на всички негови етапи. Единството на тези функции е необходимо условие за регулираща роля на мотивацията в поведението на личността. В своята практическа дейност ученикът се научава да поставя пред себе си различни цели. Целите се различават по между си по своето съдържание. Важно е учителите да формират в своите ученици стремеж към осъзнаване на целите, на извършваните действия и съпоставянето им с мотивите на учебната дейност, в която са включени тези действия. Учебната цел може да бъде една и съща, а смисълът на учебната дейност да се изменя в зависимост от нейния мотив. Мотивацията на учениците стимулира и поддържа интереса и ефикасността при усвояване на нова информация и не на последно място – тя е един от основните градивни елементи на саморегулираното учене и постигането на добри успехи в училище.
На първо място трябва да обърнем внимание на факта, че спрямо източника мотивацията може да бъде: вътрешна мотивация – тя е фокусирана навътре и се подхранва от вътрешното удовлетворение, което ученикът чувства, когато успешно завърши дадена задача или постигне отлично ниво на знания. външна мотивация – тази мотивация се задвижва от наградите или одобрението, което ученикът получава от учителите, родителите или съучениците си.
Двата вида мотивация не са задължително изключващи се. Често те се допълват един друг, като външната мотивация може да се превърне във вътрешна или да варира в зависимост от личностните характеристики и контекста на средата. Някои изследвания показват, че училищата или онлайн платформите за обучение, които се ориентират към изграждане и развиване на вътрешна мотивация, вместо към постигане на определени цели или получаване на награди, постигат по-сериозна мотивация на учениците си и по-висока степен на ангажиране в учебния процес. По-интересно е наблюдението, че вътрешната мотивация е доста силна в началните класове и може да намалее с преминаване в горен клас, защото фокусът на децата се премества от изследване и игра към получаването на награди и избягването на наказания.
Към теорията за вътрешната мотивация се отнася и още един интересен фактор, който оказва съществено влияние и който трябва да имаме предвид – това е самоопределянето на учениците. Когато обяснява теорията за самоопределянето, Кендра Чери (баскетболистка) стига до извода, че това е начинът, по който учениците виждат самите себе си, как оценяват способността на личността да прави избори и да навигира собствения си живот. Когато имат ясна представа за собствените си способности, учениците са много по-уверени, виждат по-ясно пътя към постигане на целите си и имат по-силно чувство за контрол над събитията, което им дава спокойствие и сигурност. Ясното самоопределяне също означава и че тези ученици са по-мотивирани да се променят и да израстват. Теорията за вътрешната мотивация или ангажирането в дейности за постигане на вътрешна удовлетвореност са тясно свързани със самоопределянето. В този случай високата мотивация е резултат на увереността и осъзнаването на учениците, че техните избори и действия ще имат директен ефект върху крайният резултат. https://prepodavame.bg/kakvo-predstavlyava-motivatsiata-i-zashto-e-vazhna-za-ucheneto/ Върху процеса на формиране на определени мотиви в ученика оказват влияние следните социални, общопедагогически, дидактически и методически условия: избор на подходящо учебно съдържание и ефективни методи на обучение, възможностите и уменията на учителя, равнището и социалната атмосфера в училището и в класа, семейното възпитание, използването на индивидуален и диференциран подход към личността на ученика. Изключително голяма е ролята на извънучилищните организации, различните неформални групи и средствата за масово осведомяване. Освен посочените условия за формиране на мотивите голямо е значението на някои психологически фактори: равнището в развитието на личността на ученика, неговата жизнена позиция и социални нагласи, изграждането на учебната дейност, взаимодействията на ученика в различните формални и неформални групи.
Възпитанието на мотивите е напълно реален процес, който изисква от всеки учител да спазва най-общо следната програма: да се определи състоянието на мотивационната сфера за всеки отделен ученик; да се установи отношението към ученето или по-точно познавателните интереси на учениците; да се извършва пълноценна работа за формиране на учебната дейност; да се използват различни начини и възможности за взаимодействие и съвместна дейност при общуване и сътрудничество между учениците и между учители и ученици. Необходимо е всеки учител да определи своята дейност и стратегия за формиране на мотиви у всеки ученик и за всеки даден учебен клас.
Съществуват различни причини за създаване на негативни мотиви и липса на познавателни интереси. Много ученици проявяват отрицателно отношение към ученето, което се дължи на не изградени учебни навици и умения, нарушени ваимоотношения с учителя, родители или съученици, неосъзнаване на смисъла и значението на учебната дейност, наличие на отрицателни емоционални състояния и умора. Именно затова е необходимо да се създават нормални и благоприятни условия за цялостното протичане на учебно-възпитателния процес, присъствието на ученика в училище и конкретно в класа трябва да е съпроводено с положителни емоции, нужно е да се овладеят общоучебните навици и умения като се осигури необходимия минимум от знания по всеки учебен предмет. Тези общи условия са изключително важни, без тях е невъзможно да формираме положителна мотивация, изолирана от цялостното състояние на учебно-възпитателния процес.
При формирането на мотивите могат да се използват възможностите в съдържанието на учебния материал. Познавателните интереси на учениците се определят до голяма степен от обективните трудности на учебното съдържание и възможностите за неговото субективно усвояване. В организацията на урока учителя трябва да се съобразява с редица фактори: научност на учебния материал, новите моменти в него, практическата му значимост, междупредметните връзки, разнообразието на използваните форми и методи.
Формирането на положително отношение към ученето изисква оптимална организация на учебната дейност. В учебната програма е необходимо да се включи цялостна система за усвояване на учебните действия и учебни задачи.


ДИАГОСТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
За мотивацията за успех при момчета и момичета от една и съща възраст.
Ще проведа моето изследване, чрез тестът на Т. Елерс- анонимно
Обект на изследването: Мотивацията зя успех при учениците от Средно Училище „ Васил Левски“ в град Елин Пелин. Групата която ще изследвам е от 12 деца- 6 момичета и 6 момчета от 11 клас на възраст 17 години.
Предмет на изследването: Равнището на личностната мотивация за успех при момичетата и момчетата на една и съща възраст, изследвани в училищна среда.

Цел: Да се идентифицират и сравнят факторите, които мотивират, за успех момчета и момичета на една и съща възраст.
Задачи:
Да се определи равнището на личностната мотивация за успех при момчетата;
Да се определи равнището на личностната мотивация за успех при момичетата;
Да се сравнят получените резултати на момчетата и на момичетата;
Да се анализират получените резултати от изследването;
Хипотеза на изследването: В това изследване предполагам, че момичетата ще са по мотивирани от момчетата, и че те ще проявят по- високо равнище на личностната мотивация, в сравнение с момчетата.
Методика на изследването: Методът, който използвах е тестът на Т. Елерс, този тест съдържа съждения, на които отговаряха само с „Да“ и „Не“ . Няма правилни и неправилни отговори . Тяхното личностно виждане най- добре им подсказва какъв отговор да изберат. Тестът съдържа 41 въпроса.