Друга информация



Религиозният туризъм представлява форма на културен туризъм, при която туристите посещават свети места, храмове, манастири и други обекти с религиозно и историческо значение. В религиозения туризъм се съчетават както познавателният ефект – т.е. запознаването с определена религия и напр. нейната монументална архитектура, така и тясно специализираният поклоннически ефект, при който движещ мотив е посещението на определени свети места за поклонение или по повод на определен празник (Алексиева, Стамов, 2003). Този вид туризъм съчетава духовното обогатяване с културно-образователната стойност на посещаваните обекти. В България – страна с дълбоки православни традиции и богата религиозна история – религиозният туризъм заема важно място както за вътрешния, така и за международния туристически поток.
В зависимост от целта религиозният туризъм може да се раздели на:
•а/. мисионерство – специализирано пътуване (мисия), с цел разпространение на християнското учение;
б/ поклонничество – пътуване извън местоживеенето, за извършване на поклонение с религиозна цел;
в/ образователен религиозен туризъм – специализирани пътувания, с образователна цел и повишаване на квалификацията на участниците – може да се реализира като “стъди турове”, “религиозен конгресен туризъм”;
г/ фестивален религиозен туризъм – посещения на организирани празненства с религиозен мотив, имащи масов характер – честване на светци или религиозни събития.
(Алексиева, Стамов, 2003; Костов-Кинек, 2000). Реален факт е, че религиозният туризъм става все по-популярен и обхваща около 10 % от всички участници в международните и вътрешни туристически пътувания в света.