Друга информация
Увод
Повтарящите се колебания в икономическата активност са известни под наименованието „икономически (бизнес) цикъл”. Продължителността на един бизнес цикъл варира, но най-често е между четири и осем години, затова под бизнес цикъл се разбират средносрочните отклонения на съвкупния продукт от потенциалното му равнище. За почти всички макроикономически измерители са налице такива циклични промени.
В икономическите изследвания ръстът на потенциала на икономиката в дългосрочен период най-често се измерва чрез тренда (средната тенденция) в реалния БВП, затова бизнес цикълът се дефинира като средносрочните колебания на БВП около дългосрочния му тренд на растеж.
Началото на теорията за бизнес циклите се поставя от американските икономисти Артур Бърнс и Уесли Митчел от Националното бюро за икономически изследвания (NBER) през четвъртото десетилетие на 20ти век.
Непрекъснато повтарящите се подеми и спадове в икономическата активност формират бизнес цикъла. Могат да бъдат отличени няколко фази на бизнес цикъла. Съществуват две гранични състояния в икономическата активност. Най-ниската точка се нарича дъно (трафа, trough), а най-високата бум (пик, peak). Един цикъл обхваща времето между две последователни дъна или два последователни пика. Когато икономиката се движи от дъното към връхната точка се наблюдава ръст на икономиката, това е фазата на експанзията. Обратно, когато икономиката се движи от върха към дъното тя преминава през етапа на рецесия (спад). Депресия е състоянието на продължителна и дълбока рецесия.
В настоящата курсова работа ще се опитам да разгледам фазите на бизнес цикъла, както и пряко свързаните с него явления – инфлация и безработица. Използвал съм учебници, лекции и други помощни материали с цел по-доброто изясняване на макроикономическата теория, концепции и основни изводи. Надявам се читателят правилно да е разбрал отношението бизнес цикъл-инфлация-безработица и взаимната им връзка.
Изложение

Въпреки, че бизнес циклите се различават по продължителност и дълбочина, те протичат по сходен начин в различните икономики. Етапът на експанзия се характеризира с нарастване на производство, заетостта, цените и инвестициите. При достигане на връхната точка от бизнес съвкупният продукт е над своето трендово равнище, а инфлацията бързо расте. Във фазата на рецесията, производството започва да спада, делът на инвестициите в БВП и безработицата нарастват, а цените може да се понижат.
Безработицата е важен макроикономически показател, тъй като отразява промените в съвкупното производство. Безработните с част от трудоспособното население в икономиката. Схема 1 представя пазара на труда.
Трудоспособно население

Извън работна сила
(текущо икономически неактивно население)

Работна сила
(текущо икономически активно население)



Заети
Безработни


Всеки индивид участва на пазара на труда като безработен, зает или част от извънработната сила. Пазарът на труда се характеризира с висока степен на мобилност. Схема лл показва трансформацията на лицата от една към друга група. Безработните могат да се увеличават по два начина. Част от тях могат да преминат от извън работна сила към работна сила и за периода, за който си търсят работа да бъдат безработни. Вторият източник на безработица са заетите, които доброволно напускат работа, за да си намерят нова или безработните, които принудително са освободени от работа. В зависимост от причината, която я поражда безработицата бива фрикционна (текуща), структурна и циклична.
Основните причини за фрикционната безработица са хетерогенността и динамиката на пазара на труда. Различните работни места предлагат различни условия на труд, изискват различна квалификация, имат различно местоположение. От друга страна, работниците се различават по уменията и квалификацията си, изискванията си към условията на работа и работното място. Освен, че не е хомогенен, пазарът на труда е много динамичен. Индивидите сменят своята работа по редица причини. Те се преместват от едно към друго населено място, придобиват нова квалификация и умения, променят професията си или напускат работната сила. В резултат на тези особености, намирането на работа от страна на работника и на подходящия работник за даденото работно място изисква време. През това време безработните, търсещи работа, формират фрикционната безработица. Тя е резултат от процеса на напасване на работниците към свободните работни места. Фрикционната безработица е неизбежна и естествена за пазарните икономики. Тя може да се намали чрез по-добрата информираност, както на търсещите работа, така и на работодателите.
Вторият тип безработица е структурната безработица. Тя също е неизбежна като фрикционната, но за разлика от нея е по-продължителна. Няколко са причините за тази безработица. Първо, тя отразява несъответствието между квалификацията, която притежават работниците и квалификацията, която изискват работните места. В резултат на технологични промени, на глобализацията, на променящите се вкусове на потребителите, намалява търсенето на едни професии и се увеличава това на други. Това води до несъответствие между наличните умения и квалификация на работешите и изискванията на работодателите и в резултат се формира структурната безработица.
Структурната безаботица може да е резултат и от наличието на бариери на пазара на труда. Наличието на профсъюзи и изискванията за минимална работна заплата поддържат цената на труда над равновесното и равнище, което води до нарастване на безработицата. Друг фактор са обезщетенията, които държавата изплаща на безработните. В зависимост от размера им, тези парични трансфери могат да осигуряват добър стандарт на живот на безработните и да намаляват стимулите за търсене на работа. В резултат средната продължителност на периода, през който индивидът е безработен расте, и се създава дългосрочна безработица. Политиката по отношение на подоходните данъци също може да доведе до понижаване на предлагането на труд от страна на индивидите и да повиши структурната безработица в икономиката. Всичко това показва, че намесата на държавата на пазара на труда е един от основните фактори за появата на структурна безработица. Тя може да бъде намалена чрез преквалификация на безработните и премахване на институционалните бариери на пазара на труда.
Структурната безработица води до загуби за обществото и икономиката, тъй като безработните дълго време са без работа и губят част от придобитите си умения и квалификация. Освен това, загубата на работа за продължителен период от време има отрицателни психологически последствия.