Друга информация
Увод


Правото и социологията винаги са предизвиквали особен интерес във всички области на познанието и обществения живот. Поради факта, че основна функция на правото е да регулира отношенията, които възникват между хората в обществото, то правото и социологията неизменно са свързани. В социален план правото е съвкупност от обществени отношения, в които участва конкретния индивид. Социалните отношения, в които участва даден клон на правото са неотменна част от обществения живот. Тоест правото и социологията се намират в определена диалектическа връзка. Правото само по себе си не може да съществува, то може да се формира само и единствено при взаимовръзката си с други области, като социологията. От друга страна, социологията също не може да съществува сама по себе си, защото тя е съвкупност от отделните аспекти на живота и правото, взаимоотношенията между тях и материалните условия на живот, организирани по определен начин от хората. Взаимодействието между хората и между тях и обществото се регулира от правото. На индивидите се признават права и им се възлагат задължения, а правното регулиране на връзките между хората и между тях и държавата и социологията, превръща тези отношения във взаимна симбиоза. От тази гледна точка може да се каже, че симбиозата между правото и социологията е съвкупност от правоотношения, страна по които е конкретния човек. Подробното изследване на уредбата на правото и социологията, отнасяща се до основните права и свободи на човека би могла да се осъществи в областта на социологията, но симбиозата между двете е от основно значение.

Етимология на понятията – симбиоза, право и социология


За да говорим за симбиоза, право и социология, първо трябва да изясним етимологията на тези понятия. Симбиоза от гръцки означава живеещи заедно. В биологичен смисъл е взаимоотношение на определено равнище между два организма, от което те могат да имат едностранна или взаимна полза.
Правото в политиката и юриспруденцията представлява система от социални правила и норми, които потвърждават, забраняват или разрешават определен вид поведение и взаимоотношения между различни хора и организации. Социологията като полипарадигмална наука дава обяснения за всичко, което ни заобикаля, разкрива нови значения на всичко онова, което е абсолютна очевидност по принцип. Разглеждайки правото и социологията се оформя една нова дисциплина – правната социология. Точно тя представлява взаимодействието, взаимната изгода, симбиозата между тези две науки. Правната социализация е част от цялостния процес на социализация, който най общо се изразява в процеса на приспособяване на личността и на социалните групи към действащите в обществото правни норми. Тя е много важен елемент от целия механизъм на възприемане на правото и реализацията му. Дефектите в правната социализация имат за резултат, така нареченото отклонено от правните норми поведение, като тези отклонения се движат в много широки граници и затова в самата теория на правото и в действащото законодателство има ясно прокарана граница между отклонено поведение, което е правонарушение, отклонено поведение, което не е правонарушение и отклонено поведение което е престъпление.
Симбиозата между право и социология се наблюдава още в трудовете на известни мислители – като Платон, Аристотел, Хобс, Монтескьо, Макиавели, Дюркем и редица други. Например Монтескьо разглежда три фундаментални политически чувства, всяко от които осигурява стабилността на даден тип управление – републиката според него зависи от добродетелта, монархията – от честта и деспотизмът – от страха. Добродетелта в републиката не е морална добродетел. Това е респект към законите и предаността на индивида към колективността. Честта, според Монтескьо, това е респектът на всеки към онова, което дължи, според своя ранг. Колкото до страха, той няма нужда от определение. Той е едно елементарно чувство и поради това инфраполитическо. То е най-човешкото и елементарно чувство, чрез което може да се обясни държавата. Ето как се образува чрез едно от приложенията на методът на индивидуалните типове (придобил класически вид при Макс Вебер) взаимната изгода на правото и социологията.

Полипарадигмален характер на социологията