Друга информация
ГЛАВА ПЪРВА.
СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕЗАСТРАХОВАНЕТО
1. Определение
Същността на презастраховането, пътищата за негово развитие, значимостта му и неговото организационно устройство се определят от конкретния етап на обществено-икономическото развитие. Макар че за повечето хора презастраховането е непозната материя, негови следи могат да се открият още през 14 век. От тогава презастраховането еволюира.
В старо време презастраховането било епизод. До първата половина на 19 век то не е било необходим елемент в застрахователното дело. Днес презастраховането е система. То е необходимост. Застраховането не може да се развива без презастраховането.
Фактически намесата на презастраховането на застрахователния пазар става през втората половина на 20 век, независимо, че презастрахователните дружества водят своето начало още от 19 век. Именно по това време се появяват катастрофичните и големите рискове. При тях плащането на застрахователите надвишава техните финансови възможности. Катастрофичните рискове са щетоносни събития, при които се засягат голям брой случаи или се унищожават значителни материални щети. При тях е налице ненормално увеличение на щетите или значително натрупване по време на единични щети. При катастрофичния риск имаме винаги натрупване на множество единични загуби.
Причина за разширяване дейността на презастрахователите е и наличието на “голям риск”. Последният се дефинира относително, във връзка със съответното технологическо и правно развитие, с положението на застрахователния пазар, с капацитета на застрахователните дружества.
Презастраховането се появява на определен етап от икономическото развитие на обществото. Следователно може да се приеме, че при определени условия, преките условия не са имали нужда от презастраховане. Нуждата от презастраховането се появява тогава, когато преките застрахователи започват да поемат големи отговорности, свързани с катастрофични и големи рискове и с размера на количествено понятие, за които техните финансови възможности са недостатъчни.

Като причина за появяване на презастраховането е и:
недостатъчен брой застрахователни единици в застрахованата съвкупност;
голямата амплитуда на застрахователните суми на включените в застрахователната съвкупност обекти, което налага “рязане на върховете”;
появата на нови, все още непроучени рискове;
липсата на надеждна информация за честотата и тежината на рисковете.
От етимологична гледна точка, презастраховането означава вторично застраховане, застраховане отново. Но субектът е юридическо лице, което се занимава със застраховане. Следователно, независимо че почти всички европейски езици, а Европа е родината на презастраховането, понятието “презастраховане” се състои от две части, от които едната е винаги застраховане. Презастраховането не е застраховане.
Като изходим от факта, че понятието презастраховане означава второ подсигуряване срещу нещо, което може да доведе до възникване на неблагоприятни последици за личността и нейното имущество, с основание към презастраховка могат да се отнесат и съзастраховането, застрахователните пулове и клубовете за протекция и обезщетение.
При разглеждане същността на презастраховането е необходимо да се разгледа и същността на всеки презастрахователен договор, която е в по-малка или в по-голяма степен намира приложение в практиката. Чрез възприетата класификация на презастраховането по видове, форми и методи, в крайна сметка се реализира правната сделка. И това е логично, тъй като именно чрез презастрахователния договор се пораждат определени презастрахователни отношения. Презастраховането е сделка, в която един застраховател срещу премия възмездява всички или част от загубите на друг застраховател по сключени от него застрахователни договори. По този начин представено като “застраховане на застрахователни компании”, презастраховането компенсира загубите на цитиращата компания, покрити чрез презастрахователния договор. Така ясно се очертава основната задача на презастраховането – разпределение на риска, така че нито една от страните, участваща в поемане на отговорност да не се обременява с финансови задължения към застрахования в оригиналния договор свръхнеговата платежоспособност. Презастраховането, както и застраховането е пряко свързано с риска. Застрахователните отношения се пораждат при наличието на мотивация за сключването на застраховка. Мотивацията се базира на защитата на определени икономически интереси. При презастраховането също е необходимо наличие на определен презастрахователен интерес, но той принадлежи на прекия застраховател, който търси защита на определени имуществени и неимуществени интереси.

Елементите на презастрахователните отношения, които се пораждат на базата на сключен презастрахователен договор, от гледна точка на тяхното значение, следва да се обобщят в две групи:
именни и задължително необходими за съществуването на презастрахователното отношение – страни в договора, обект на презастраховаката, вид на презастрахователния договор, срок, покрита отговорност и пр.;
естествени и случайни елементи – вредите и тяхното разпределение между прекия застарховател и презастрахователя.
Докато застраховането представлява създаване на централизирани фондове и резерви в ръцете на един специализиран застраховател, за сметка на премии от юридически и физически лица, при презастраховането застрахователните фондове и резерви се създават за сметка на премии от застрахователи. Последните отделят част от получените от застрахованите застрахователни премии, за да получат гаранция за изпълнение на задълженията си по сключени застрахователни договори. При презастраховането следователно не се създават нови фондове и резерви (нов застрахователен фонд), а само се свързват (обединяват), координират от специализирано презастрахователно дружество, на вече създадени по пътя на застраховането застрахователни фондове и резерви. Самото координиране и частично обединяване е на първичните фондове и резерви на застрахователните дружества.
Отличителна характеристика на презастраховането като средство за трансфер и начин за изравняване на риска в пространството се свежда до това, че чрез него се получава съвместяване (групиране) на рисковете, т.е. презастрахователят комбинира рискове на много застрахователи. По такъв начин се получава най-кратката дефиниция на презастраховането, а тя е: Презастраховането е застраховане на застрахователни компании. Чрез него се получава едно вторично разпределение на риска. Именно това вертикално разпределение на риска има няколко основни характеристики. А те са:
лицето, което сключва застраховката има контакт само с прекия застраховател. Презастрахователните отношения възникват между застраховател (седант) и презастраховател;
реализирането на риска и причинените от него вреди се регулират от седанта;
презастрахователят само по изключение може да участва в ликвидацията на загубите